Леко мотивиране след депресията

Не знам как да започна.. Нещо музата за писане ми е избягала тази вечер. Тъжно ми е, липсват ми мама и татко, осъзнавам, че ако не е Найден, всъщност съм самичка.. Сякаш не съм израснала тук.. Мястото ми не е тук.

Когато настъпи лятото, ще се махнем от този град. Ще сме на гости или може би ще останем за постоянно.. Като гледам снимки, предпочитам да останем за постоянно. Да живеем на остров, никой да не ни познава, да не ни се бърка... 

Да сме до морето. Да си имаме лодка. Да си пием сутрин кафето и да чуваме вълните.. 

<3 <3 <3 Да започнем наново. Да не мислим постоянно как да преживяваме с 400 лева на месец. (Всъщност гърците са по- прецакани със сметките, но това е друга тема :) )

Да си вземем куче... Да се разхождаме по пясъка и морето да ни гали краката.. О-о! Размечтах се :)

                                      * *                   * *

Живей сега!

Усмихвай се сега!

Радвай се на това, което имаш днес,

и се бори за всичко онова,

което искаш да имаш утре,

защото колелото на живота не се върти назад

и времето не спира привечер.

Успешният човек е този,

който може да построи

основите на живота си с камъните,

които другите хвърлят по него.

Или както казва моята фаворитка:

- Ще бъде толкова вълнуващо! Не се плаши- всички ще те обичат! :)