Когато бях малка умирах за този десерт! Постоянно дрънках майка ми: " Хайде, направи ми, моля те! " И понеже това се случваше рядко, когато все пак родителското тяло склоняваше, с брат ми си облизвахме и пръстите!
Сега, след доста години, в който даже забравих и какъв беше вкуса, една вечер се прибрах от работа, влачейки се като мекотело, заварих моя приятел да действа в кухнята, а до него наредени като войници- купички, пълни с моя сладък детски спомен!
То едно щастие, едни изблици от моя страна!.. Добре че нямаше и хлипания, че най- вероятно щях да го шокирам с тези реакции :)
Относно сладката рецепта, научих " сложната" й тайна една вечер, когато ни се ядеше нещичко " по- така" , а нямаше у дома в нито един шкаф. Всичко бяхме омели - доста добри прасенца сме! Последва малък спор кой да слезе до магазина да си вземем едно- две неща, които са ни необходими. Найден се пожертва, защото и никотиновия му глад не издържа! :D
И така... Заставаме на кухненския плот и започваме :
Взимаме си кутия прясно мляко от един литър. Понеже ние се глезим да си пием кафенцето с мляко
си запазихме около 200 мл да си имаме :)
Останалото го сварихме с още две големи чаши вода, за да имаме повече!
След като преценихме, че е готово, сложихме ориза ( горе долу 400 гр ) и падна едно бъркане,
сякаш си правя отвара от билки в някой казан!
Поглеждаме през прозореца- от 16-я етаж ни се отваря доста симпатична гледка, а сградите вечер като светят, се омагьосваш.. Да не говорим за зарите, които ни забавляват през две- три вечери :)
След усиленото бъркане, става още по- усилено бъркане, защото сложихме и захар на вкус. Точното количество ми се губи, защото Найден изсипа от пакета, колкото си му хареса.
След това продължаваме с бъркането, освен за яки мускули на ръцете, спомагаме и за сгъстяването на сместа :)
След 10 минутки ( дори и те са много) всичко е готово ;)
Разсипахме го в няколко купички и воала! - имаме си вече сладичко у дома!
Няма коментари:
Публикуване на коментар