Влад Цепеш- Дракула ( син на Дявола)

Влад Трети Дракула е роден според едни източници на 7 декември 1431г., според други- или ноември или декември в къща в Шесбург (Сигиошара) - тогава унгарски град.

Днес в Сигиошара им къща- музей, пълна със средновековни оръжия и различни вещи, свързани с Влад, но няма достоверна информация, че именно там е родното му място.
Прозвището Дракула идва от баща му (Влад Втори Дракул), който е  бил член на Ордена на дракона (или на румънски език- Dracul- Дракул, с второ значение: Дявол.
Заради жестокостта си, която проявява към враговете си, Влад си спечелва прозвището Цепеш (от румънски Vlad di Tepes- човек, който убива и нанизва на кол).
Множество градове и местности в Румъния са свързани погрешно с името на Дракула- като например замъкът Бран, намиращ се близо до град Брашов. Няма нито един източник, който да посочва, че Влад е роден там, че е живял там, или е бил владетел на крепостта Бран. Само в един източник се споменава, че князът е пренощувал един път там.
Въпреки свирепите наказания, който налага, благодарение на нестихващата омраза на Дракула към турците, днес е считан за национален герой. Той често е обявяван като светец, защото намира смъртта си в битка и се изправя срещу своя брат- предател. 
Влад става владетел на Влахия като насилствено премахва предишния й управник. Твърдо решен да не се поддава на интригите на нечестните политически игри, княза изгражда около себе си стена, която не допуска нито приятелства, нито вяра в никого.

През 1436-1437 г, бащата на Влад поема управлението на Влашко и установява столицата си в Търговище (Румъния). Седем години по- късно синовете на Влад Втори- Влад (Цепеш) и Раду Красивия са заложници на Мехмед Втори, поради политически причини. Турците освобождават Влад като го уведомяват за смъртта на баща му, който бил измъчван и погребан жив от болярите в Търговище.
На 25 годишна възраст, младия княз успява да отмъсти за смъртта на баща му. Управлява 6 години, през който юмрукът му е потопен в насилие и кръв и три пъти се възкачва на трона на Влахия.
Самата Румъния е раздирана от несъгласия, битки и протягане към трона.
Когато Влад Цепеш поема властта, благородниците в двора с насмешка му заявяват, че са видели да се сменят поне над двадесет князе, при зададения въпрос от Влад: колко владетели са се изредили преди него. При този отговор, той решава да смаже всякаква съпротива и за наказание ги набива на кол, заедно със семействата им.
Някои източници твърдят, че когато дошли османските пратеници в замъка на Влад, принца ги помолил да свалят чалмите си и след като получил отказ, отново ги набучил на кол.

Наказанията, с който си служи Влад са меко казано ужасяващи и брутални: често се е случвало да нареди хора да бъдат- драни живи, варени, пържени, обезглавявани, ослепявани, изгаряни, набождани с пирони, погребвани живи, жигосвани. Харесвало му да да реже носове, уши, гениталиите или езиците на жертвите си. Но безспорно любимото му наказание било набиването на кол.
Последното го прилага на трансилванските търговци, защото нарушили издадените от него касаещи ги закони.
Когато турците решили да се доближат и да нападнат земите на младия княз, те заварили ужасяваща гледка: над 20 000 турски пленници, набити на кол. По- късно тази невероятна гледка получава прозвището " Гората на коловете ". Тактиката на терор и ужас дава резултат- турската армия се оттегля.
Султанът освобождава брата на Цепеш- Раду и го поставя начело на турската войска срещу Влашко. Раду успява да завземе трона и прогонва брат си.
Според легендите именно тогава се самоубива и съпругата на Цепеш- за да избегне турския плен.
Влад успява да се качи на трона си още един път, но за кратко- той е убит и обезглавен. Главата му е пратена на турския султан, който я набива на кол, показвайки надмощието си над Цепеш ( набивача на кол). 
Местонахождението на гроба на Влад остава загадка. Доскоро се считаше, че гробът на Цепеш се намира в Снагов,под олтара на църквата, но когато се отваря през 1933 г, той е празен. Вместо човешки останки, са открити конски кости, датирани към неолита. Няколко години по- късно в задната част на църквата е намерен обезглавен скелет, обвит в изгнили парцали. Мнозина вярват, че това е трупа на някогашния злодей Влад Цепеш.
Славата, която в съвремието му се носи като на вампир, по- скоро е взаимствана от книгата на Брам Стокър- "Дракула"... Най- вероятно :) 

Ръкавиците

Някога използвано като покана за дуел, днес хвърлянето на ръкавица в лицето може да предизвика единствено недоразумение. Но като подарък, ръкавиците все още са идеалния аксесоар, с който да изразите грижа и привързаност, особено когато наближават студените дни.

Ръкавиците са се появили на много места по света преди всичко като предпазна мярка от наранявания или външни влияния и едва по- късно, с появата на общественото разслояване, са се превърнали в моден аксесоар.

Най- старите ръкавици в света са открити в гробницата на Тутанкамон. Още в Древен Египет те били символ на власт и богатство.

В Античността ръкавиците се ползвали за предпазване на ръцете по време на работа, но тъй като придобивали все по- голяма популярност, още през Средновековието започнали да се превръщат в символ на статус. Обикновените хора носели широки ръкавици, а дамите от висшето общество- дълги ръкавици с отделни пръсти, фина изработка и външен вид. 

Едва през 19 век в Англия се появила първата машина за шиене на ръкавици. Това позволило джентълмените да сменят ръкавиците си по шест пъти на ден и възникнал изразът "сменя като ръкавици". Било абсолютно недопустимо мъж или жена от висшето общество да се появява публично без ръкавици. Също се смятало за много невъзпитано ръкавиците да се слагат пред външни лица.
Най- красивите и скъпи ръкавици са били на кралското семейство и висшето духовенство.

Ръкавиците, носени като украса, били много луксозни, със скъпоценни камъни и ушити с такова внимание, че са били обект на възхищение.

Мъжките ръкавици винаги са били и си остават къси, но дамските са се удължавали под диктата на модата. По- рано жените рядко се появявали без ръкавици и колкото по- къси ръкави е налагала модата, толкова повече се увеличавала дължината на ръкавиците.

Поставянето на ръкавици за опера с 16 телени копчета е отнемало половин час и то в случай че камериерката е имала сръчни пръсти. Днес могат да се намерят дамски ръкавици в три дължини в зависимост от това колко официален е случаят: до китката, до лакътя и оперни т.е. над лактите.
Обществените норми често са се променяли и по отношение на ръкавиците- първо всички са сваляли ръкавица при ръкуване, а след това само мъжете, което е в сила и днес. Черните копринени ръкавици някога са се носели през деня, а белите са били за вечерните излизания. Днес не е възпитано да се яде с ръкавици при наличието на сребърни прибори, докато римляните са се предпазвали от горещите храни с помощта на специални ръкавици.
Някога е имало обичай ръкавиците да се предават при престъпление. Хвърлени в лицето, те са израз на ужасна обида, която означава дуел; рицарите са ги носели като талисман в шлемовете си; с ръкавиците се е потвърждавал завет или се е давала гаранция; хвърляли са се към някого като предизвикателство или са били давани като символ на привързаност и любов.

Представителите на духовенството и днес носят ръкавици в църковните церемонии като символ на разделението на телесното от духовното, а престъпниците- за да прикрият пръстовите си отпечатъци. За съжаление на престъпниците, този стереотип е остарял, защото и ръкавиците имат уникален пръстов отпечатък, по който е възможно да се разпознае и открие извършителят.
Днес ръкавиците като моден аксесоар са ограничени до официалните поводи, на които ги носят сам жените.

Някои мъже, които карат спортни коли, носят и подходящи ръкавици, но това също е остарял навик от времената, когато воланите са били от хлъзгав материал, така че са били необходими качествени ръкавици.
Многовековната традиция повелява да се подаряват ръкавици в навечерието на новогодишните празници. Докато по- рано се е вярвало, че парфюмираните ръкавици предпазват от болести и могат да прогонят чумата, днес те са просто красив аксесоар. :) 

Инфо: Интернет и модни списания оттук, оттам :)

Леко мотивиране след депресията

Не знам как да започна.. Нещо музата за писане ми е избягала тази вечер. Тъжно ми е, липсват ми мама и татко, осъзнавам, че ако не е Найден, всъщност съм самичка.. Сякаш не съм израснала тук.. Мястото ми не е тук.

Когато настъпи лятото, ще се махнем от този град. Ще сме на гости или може би ще останем за постоянно.. Като гледам снимки, предпочитам да останем за постоянно. Да живеем на остров, никой да не ни познава, да не ни се бърка... 

Да сме до морето. Да си имаме лодка. Да си пием сутрин кафето и да чуваме вълните.. 

<3 <3 <3 Да започнем наново. Да не мислим постоянно как да преживяваме с 400 лева на месец. (Всъщност гърците са по- прецакани със сметките, но това е друга тема :) )

Да си вземем куче... Да се разхождаме по пясъка и морето да ни гали краката.. О-о! Размечтах се :)

                                      * *                   * *

Живей сега!

Усмихвай се сега!

Радвай се на това, което имаш днес,

и се бори за всичко онова,

което искаш да имаш утре,

защото колелото на живота не се върти назад

и времето не спира привечер.

Успешният човек е този,

който може да построи

основите на живота си с камъните,

които другите хвърлят по него.

Или както казва моята фаворитка:

- Ще бъде толкова вълнуващо! Не се плаши- всички ще те обичат! :)

Я да го прегледаме този Stan :)

Stratos Antipariotis е гръцки певец, представящ себе си с артистичното име Stan. Роден е на 1 Август 1987 г. в Атина.

Стратос , или по- скоро Стан, както е познат в Гърция, е бъдещ млад музикант. Идвайки от остров Парос, където е израснал, навлиза в музикалната индустрия като написва текст на песента "Giati " за дебютният албум на гръцката група " Vegas ". В началото на неговата кариера той работи и с Bo за песента " Tha'thelia" , с Nicko за летния му хит " Last summer ", Claydee Lupa & Dimension "Call me", Sakis Rouvas за песента "To Allo Sou Miso" и Katerina Stikoudi "6 Ekatommyria".
През Април 2011г Стан официално дебютира като изпълнител. Неговата песен "An Mou Ftanan Ta Lefta" е продуцирана от Еми мюзик, и постига огромен успех. Последвалия го соло сингъл през Август същата година- "Taxidepse Me" също бележи удивителен напредък, поради което и медии  фенове го наричат " феномен" . 

Няколко месеца по- късно, през Октомври, работи с изпълнителя Nemba за песента " Sto Myalo Mou" . А през Декември прави изненада на феновете си с ново парче, продуцирано за три седмици, специално за коледните празници- " Fetos Ta Xristougenna".
През Март 2012 г., докато работи по първия си студиен албум и подготвя песен от него- " 1 Vradi" намира време да продуцира и новия хит "Tora" на гръцкия изпълнител Sakis Rouvas. 
Няколко дни по- късно Стан заминава на турне в Америка, минавайки през Ню Йорк, Чикаго и Бостън. За това време той успява да се срещне с влиятелни личности от музикалното пространство, като Gorilla TEK и Michael Jackson. 
През Юни 2012 г, Стратос е готов и със следващата си песен "Kalokairini Drosia", седмица след това албумът му с името STAN е излязъл на пазара, и веднага след това той заминава на турне в Европа. 
През Октомври той се завръща в родината си, след като е обиколил и Австралия, изнасяйки концерти в Сидни, Мелбърн и Брисбейн. През това време поредното му парче "Oti Pio Omorfo Eho Dei" е номер едно в музикалните класации.
През Март 2013 г, Стратос е готов и с нов хит- " Se thelo edo", който можем да похвалим с над 2 000 000 гледания в социалната мрежа You Tube, натрупани само два месеца, след излизането на песента. 

През Май 2013 прави второ турне отвъд океана, но този път маршрута минава през Канада, Торонто, Холивуд и Ню Йорк.
Официален сайт на Ставрос, където можете да откриете и нещо допълнително: 
www.iamstratos.com или www.stan.com.gr

Как да си направим.. мляко с ориз? :)

Една наистина сложна рецепта... :) 

Когато бях малка умирах за този десерт! Постоянно дрънках майка ми: " Хайде, направи ми, моля те! " И понеже това се случваше рядко, когато все пак родителското тяло склоняваше, с брат ми си облизвахме и пръстите!

Сега, след доста години, в който даже забравих и какъв беше вкуса, една вечер се прибрах от работа, влачейки се като мекотело, заварих моя приятел да действа в кухнята, а до него наредени като войници- купички, пълни с моя сладък детски спомен!

То едно щастие, едни изблици от моя страна!.. Добре че нямаше и хлипания, че най- вероятно щях да го шокирам с тези реакции :) 

Относно сладката рецепта, научих " сложната" й тайна една вечер, когато ни се ядеше нещичко " по- така" , а нямаше у дома в нито един шкаф. Всичко бяхме омели - доста добри прасенца сме! Последва малък спор кой да слезе до магазина да си вземем едно- две неща, които са ни необходими. Найден се пожертва, защото и никотиновия му глад не издържа! :D

И така... Заставаме на кухненския плот и започваме : 

Взимаме си кутия прясно мляко от един литър. Понеже ние се глезим да си пием кафенцето с мляко 

си запазихме около 200 мл да си имаме :) 

Останалото го сварихме с още две големи чаши вода, за да имаме повече!

След като преценихме, че е готово, сложихме ориза ( горе долу 400 гр ) и падна едно бъркане,

сякаш си правя отвара от билки в някой казан!

Поглеждаме през прозореца- от 16-я етаж ни се отваря доста симпатична гледка, а сградите вечер като светят, се омагьосваш.. Да не говорим за зарите, които ни забавляват през две- три вечери :)

След усиленото бъркане, става още по- усилено бъркане, защото сложихме и захар на вкус. Точното количество ми се губи, защото Найден изсипа от пакета, колкото си му хареса.

След това продължаваме с бъркането, освен за яки мускули на ръцете, спомагаме и за сгъстяването на сместа :) 

След 10 минутки ( дори и те са много) всичко е готово ;) 

Разсипахме го в няколко купички и воала! - имаме си вече сладичко у дома!