За проблемите, как ги изритваме в ъгъла или теорията на бокса

Глупаво е да подценяваш проблемите си, но когато те завземат връх и избутат положителната ти енергия в главата, трябва да им приложиш няколко туша и да ги изхвърлиш от ринга. 

Какво можеш да направиш: 

- да имитираш абсолютен непукизъм

Това е добре донякъде- даваш пълен ignore на нещата наоколо и си въобразяваш, че намаляваш темпото, но когато прецениш, че доста време си прекарала в летаргия, събуждането и адаптирането към лайняната ситуация, става още по- неприятен и огромен проблем, който е развил размерите на гигантски балон!

Решение: Като всяка модерна мацка, е хубаво да разполовиш нещата- да ползваш малко непукизъм, но не до там да прецакаш и приспиш проблемите за малко... В подходящата ситуация ( или по- точно постарай се да я създадеш) плесни шумна плесница и се наслаждавай на последствията- проблемите бягат. Ураааа!

Втора точка: ( може би най- доброто решение)

- да убиеш проблемите още в зародиш

На една от предишните ми работи, където има безброй колежки и естествено още по- голям брой интриги, нещата излязоха извън контрол, понеже се оставих на течението, мислейки си, че е хубава идея за момента. Пълен абсурд!

Трябва да демонстрираш отношение, с което така хубавичко да те запомнят колеги, колежки, проблеми, че като те видят да бягат като опарени :) 

И трета точка най- вероятно трябва да представя, но няма да го направя - проблемите винаги ще ни пълзят по нервите. Колкото и да ги неутрализираме с ритници и крушета, те се възвръщат, готови да ни прекатурят!

Хайде да им предадем поздрави и да ги натупаме, както можем! :)