Ах, този ЗДРАЧ :)

Before you, Bella, my life was like a moonless night.
Very dark, but there were stars points of light and reason...
And then you shot across my sky like a meteor.
Suddenly everything was on fire: there was brilianey,
there was beauty.
When you were gone, when the meteor had fallen over the horizon,
everything went black.
Nothing had changed, but my eyes were blinded by the light.
i couldn't see the stras anymore.
And there was no more reason for anything... 

— Здрач е — прошепна Едуард с поглед, зареян в скрития от облаците хоризонт на запад. Прозвуча отнесено, сякаш мислите му бяха някъде много далече. Вгледах се в него, докато той се взираше невиждащо през предното стъкло.

Продължавах да го гледам, когато очите му внезапно се обърнаха към моите.

— Това е най-безопасната част от деня за нас — каза той в отговор на неизречения въпрос в очите ми. — Най-лесната. Но и най-тъжната, в известен смисъл… краят на още един ден, завръщането на нощта. Тъмнината е толкова предсказуема, не мислиш ли? — усмихна се той тъжно.