Въстанието в Сливенския санджак
В края на март някои млади мъже от Сливен, подтикнати от възмутителните и несправедливи действия, извършени от властите, отишли в близката планина. Техният брой постепенно нараснал на 24. При все че вдигнали оръжие срещу правителството, те не убили никого освен един бюлюкбашия, който бил изпратен да преговаря с тях. Те били командувани от някой си, наречен Хиларион, по прякор Одески, който обаче не бил руснак, а българин, роден в Русчук. Към четата се присъединили някои селяни от Ширамзия и Негово, но на 19 май те били обградени от 300 души редовна войска и някои били башибозуци, които били събрани от съседните села по заповед на валията от Одрин. След слабата съпротива въстаниците се предали. Селата Медвен и Жеравна били ограбени. Тридесет и шест души били взети пленници, докато другите били убити и главите им били изложени пред къщата на губернатора на Сливен. Възбудени от гледката, на 22 май войниците, които били настанени във фабриката за платове в Сливен, убили двама българи на пазара, смъртно ранили трети и ранили по-тежко или по-леко 40 души. С много усилия мютесарифът Хайдар бей, подпомогнат от българския епископ Серафим, успели да възстановят реда.
На 26 май, когато всичко свършило, Шефкет паша пристигнал от Пловдив с три батальона войска и няколко хиляди башибозуци, които той събрал в околностите на Ямбол. Преминавайки през града, под предлог за събиране на оръжие от християните, което те вече били предали на властите, Шефкет паша разрешил да го опустошат. Целият български квартал и по-голямата част от християнските къщи в турския квартал били изцяло опустошени. Войниците, башибозуците и особено мюсюлманите в града, подтиквани от някой си Хамил бей, взели не само пари и ценни предмети, но и мебели, съдове, дрехи, завивки и други. Един офицер, по-специално Иззет ага, вземал също пари. Независимо от оплакването на населението, което могло да посочи у кого се намират парите, нищо не му било върнато. Идването на Шефкет паша в Сливен и изстъпленията от всякакъв род, извършени в околността на града от нередовната войска, причинили голяма паника. Поради многобройните и настоятелни молби на епископа накрая било разпоредено да се спрат грабежите и заедно с това българите били принудени да предадат оръжието на властите.
На 28 май вечерта, извикан с телеграма от каймакамина на Ямбол, Шефкет паша бързо заминал за село Бояджик. Следващия ден това село било обстрелвано, ограбвано и след това изгорено само защото жителите му не желаели да приемат в селото башибозуците, които придружавали каймакамина, от когото те вече били страдали по-рано. Жителите на това село — всичко около 1000 души, посрещнали Шефкет паша и сложили оръжие. Пашата обаче ги върнал и им казал да се защищават, като заповядал войската да стреля срещу тях. Селяните побягнали във всички посоки без ни най-малка съпротива и при бягството им били изклани. Официалната цифра на жертвите е 170, от които двама попове, 8 жени и 8 деца. Аз видях човешки кости и черепи на полето и установих факта, че само 20 къщи са останали в селото, а училището и черквата са били разрушени по-късно; черквата е била построена от камъни и не без много трудности. Няколко глави бяха докарани в Ямбол от турци, между които и едно официално лице на име Хаджи Муласин. Три глави бяха хвърлени на улицата пред къщата на италианския генерален консул в Бургас, по това време намиращ се в Ямбол. Той самият ми каза този факт. Има основание да се счита, че разрушаването на Бояджик е дело на лично отмъщение от страна на Шефкет паша, който е бил роден в това село.
Жителите не могли да се върнат в това село три седмици, тъй като през цялото това време башибозуците преобръщали къщите, градините, търсейки скъпоценни предмети, които може да са били закопани. Всичкият добитък е бил отведен вече, когато посетих на 12 август селото с княз Церетелев, секретар на руското посолство. Въпреки похвалните усилия на мютесарифа да го върне (добитъка) от 1500 вола, крави и коне селяните получиха обратно 300, а от 800 овце — едва една четвърт. Каймакаминът от Ямбол бе взел своя дял. Той имаше 60 крави в Узункюпру и 60 в Саламанлар. Башибозуците бяха дошли от селата Караджа, Мурадли, Каракурт, Гюбел, Курфали, Балибунар, Кулфа — Келуи, Пандакли, Гююмли, Чумлеклар, Гулеман и Кайа-Бурну. Имаше също черкези от Хану и татари от Микенити и Арап Ходжа. Те са били командувани от Селимех Герей, по прякор султана от Пандакли, страшилището от съседните села.
Шефкет паша напусна Бояджик на път за седемте села от Бештепе, на които той донесе същата съдба. Той показа една телеграма от Одрин от Сейдарекрема Абдул Керим паша, нареждащ тези села да бъдат разрушени. Отново благодарение на смелата намеса на епископ Серафим тези села бяха спасени. Той отиде в лагера на Шефкет паша, стана гарант за верността на тези села и, след като изтърпя много обиди, успя да получи прошка за тези хора, които наистина бяха невинни.
Въпреки това някои села бяха опустошени и т.н. В района на Муслук Ходжа черквата бе ограбена и осквернена. Там от 7000 овце останаха само 24. Дори местните власти признаха, че Шефкет паша е сам отговорен за безпорядъка и щетите, които бяха нанесени, и за несигурността, която съществува. Като награда за поведението си той бе назначен за маршал на султанския двор.
 |
| Сливен - поглед от Карандила |
Няма коментари:
Публикуване на коментар