Колекция стихове ..

Мъжко момиче

Не ща да съм мъжко момиче
и никак не се шегувам.
Просто искам да бъда обичана!
И няма да се преструвам,

че всичко е светло и розово,
че нямам проблеми и нужди,
когато се чувствам бозаво,
когато се чувствам чужда!

Родена съм да обичам!
Поднасям сърце на тепсия!
С любов подир тебе все тичам.
По дяволите, вземи я!

А после върни ми я тъпкано
и ще те обичам до края
с душата си непокътната.
Друг начин просто не зная!

Мадлен Алгафари


Недрата на сърцето

Сърцето утеха не знае,
кърви то и ридае.
Има хиляди мечти,
от които много го боли.

От любовта смисъл няма,
но всеки да я зърне се надява,
да бликнат чувствата безброй
и да няма миг покой.

Жестока е съдбата,
а на сърцето дълбоки са недрата.
Измежду всички болки навън
момент щастлив има и не е сън.

Жельо Желев


Нарисувай ме нова

Нарисувай ми очи неразплакани
и усмивка, която блести,
нарисувай ми мигове чакани,
с цветове на цъфтящи мечти...

Нарисувай ми ново лице,
без тъмни оттенъци,
нарисувай ми живи ръце,
не тези работещи ремъци...

Нарисувай ме цялата нова,
но с доброто ми старо сърце,
и рисунката щом е готова,
прегърни платното... поне...

Дейзи Патън

Измъчвах те до болка- безпощадно
и влизах в мислите ти с трясък,
пулсирах в странен ритъм- кръвожадно,
излъсках ти гнева почти до блясък.

Прииждах и си тръгвах на талази,
изпълвах те, а после те опразвах,
преструвах се, че тайните ти пазих,
а слабостта със сила я наказвах.

На екс изпих те, а останах жадна,
с устни сухи и до кръв напукани,
почти удавих те с грохот водопадна,
вързах те с мечти, като въже усукани.

Разхвърлях из душата ти до безпорядък
и танцувах върху мънички стъкла
   изморих те от надежди до припадък
   и политна с прекършени крила.

   Елица Стоянова



Не ме искай.Само минавам.
Ураганно...Причинявам щети
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи

Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя-разрушавам мостове.

Не ме викай, още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в душата.

Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.

Елица Стоянова

Колко ли струва сърцето кървящо?!
И колко се плаща за мъртва душа?!
В небето летим, звездите изпращаме,
накрая към сметката влиза скръбта!
Колко ли струват минутите нежност
и колко очите събудили чудото?!
Очакваме обич и тиха безбрежност,
но плащаме всичко в едно сиво утро.
Живеем, доказвайки колко сме истински,
а дишаме свити на топка в калта!
Пази, Боже, някой от нас да поиска
две шепички нежност и чиста сълза!
Побягваме лудо, не бива да плачем,
че слабост е тази наша тъга!
Аман от велики и горди палачи!
Аман и от всичко що има цена!

Марияна Трандева


Красива си.
Направо съвършена!
По- хубава жена не съм видял.
Нали до вчера бе обикновена.
Защо сега си моя идеал?
Очите си не мога да откъсна от твоите сияещи очи.
Сърцето ми направо ще се пръсне-
внушило си, че може да лети.
Усмихваш се, а аз едва се сдържам
от страх, че цял пред тебе ще се срина.
Пред тебе всеки друг е недовършен
и само ти си тъй неповторима.
И колко си добра в сърцето само.
И кой ли не би искал да те има?
Аз сляп ли бях, кажи по- рано?
Не, всъщност друга е причината.
Красива си, защото те изгубих.
До вчера беше моя. Беше даденост.
а жалост много късно се събудих-
бях на ръба на своето предателство.
И толкова си хубава сега-
пред твоето величие треперя!
Бих преобърнал цялата земя,
само за да върна теб и вчера.

Васка Мадарова


Ха, смогнах... Добра ви вечер!!!
Голямото момиче се разплака,
съблече роклята си- сипа чаша джин,
умората я свлече на земята
в ръцете на килима й любим.
Луната слезе ниско- замълча,
присви очи от мъка тишината,
на пръсти се промъкна самота,
а вятърът притихна в листата.
Нощта отдръпна тежките завеси,
мечтите свиха до една гнезда.
Една надежда каза тихо: - Ето ме!
Небето се смили и заваля.
Над улиците падна здрачината
( но тя не знае, няма да научи )
Едно момиче- с крайчеца на пръстите си
ще срещне любовта и ще я случи.
Под клепките на къдравите сънища,
преди съвсем да е угаснало небето,
голямото момиче ще се сгуши
в две ръце, от ляво до сърцето си.

Маргало

Просто ден, в който ми липсваш

Нещо липсва на днешния ден.

Нещо странно в душата ми липсва-

нечий шепот и дъх съкровен,

нечий смях като дъжд да ме плисне.

Тази липса ухае на теб

и нагарчат целувките- спомени.

Съхнат мислите- розов букет.

Часовете умират отронени.

И се питам как става така- 

уж огрявам хиляди планети,

а когато угасне една,

сякаш цялата спирам да светя?

Как го правиш? И аз ли така

във гърдите ти бездна отварям

или моят талант на жена

мълчаливо по теб да изгарям

пак играе етюда си " Скръб"?!

Да. Да. Знам. Обещах да престана.

Но е тежко, почти като смърт

да си сам сред Вселени за двама...

Катерина Кайтазова

Иска ми се да те бях срещнал,

когато все още си била цяла

и си се смяла на глупави шеги

и си потръпвала от неудобство,

когато случаен минувач ти е подхвърлял поглед.

И си хлипала на романтични филми

и си припявала фалшиво под душа

и си носила кафе в леглото на своя любим,

придружено със сладка бележка,

ухаеща на парфюма ти

И си сресвала косите си, 

преди да отидеш до кварталния магазин

в случай, че засечеш някой познат.

Иска ми се да те бях прегръщал,

когато не си можела да заспиш нощем

от силния шум на разбиващото ти се сърце,

когато си плачела, стискайки възглавницата,

представяйки си, че е нечие рамо;

когато всичко в теб е умирало

и се е съживявало само,

за да умре отново.

Когато демоните ти са те изтезавали.

Иска ми се да съм бил там,

да ги прогоня

да ги убия,

да те прегърна.

При мисълта как страдаш сама,

гърдите ме стягат,

не мога да дишам,

толкова те обичам.

Искам да те събера,

да те залепя, 

но не мога,

защото парчетата о теб

са разграбени, от същите тези,

които са те разбили.

Мразя ги.

В Ноар

Особено ми липсваш през ноември..

Дай да си поговорим.

Просто така.

За живота, за тебе, за времето.

Ти ще гледаш звездите.

Аз пък чашата с чай.

И ще бъде уютно и есенно.

Ще забравим, че всъщност сме ужасно сами,

и че ти си почти нереален.

Ще се сгуша до тебе, а ти ще шептиш.

И ще стана обичана. Цялата.

А в минутата, точно преди да заспим

ще целуна лицето ти в здрача.

И над нас от небето цяла нощ ще вали

вместо дъжд- пух от глухарчета.

Caribiana 11/17/2009

Часовник

24 часа не стигат.

Да правим бавен секс.

Да изпием цялото вино.

Да изгледаме всички сериали.

Да преброя бенките по врата ти.

Да разходим кучето.

Да измием чиниите.

Да се наспим на лъжичка.

Да ти кажа колко ме дразниш.

И да помълча с очи колко те обичам.

24 часа не стигат за нищо.

Само да мечтая за 25-и със теб.

Г. Блажев