Разтапяне на снежинките...

Снощи дълго плаках. Вятърът видя това.

Изчезна ненадейно, открадна моите сълзи.

Понесе се бързо и  нагоре към небето,

а то ми прати дракон да ме пази от беди.

С опустошителен поглед спря пред мен.

В краката ми падна и смирен наве глава.

„Ще те пазя!- каза- Каквото и да ми струва!

До теб съм- няма повече да си сама!”

Погалих звяра, от никого негален.

Гледах дълго големите му жестоки очи.

Искреност ли виждах, не можех да повярвам.

Но доверието в мен се престраши.

Имах дракон. Вече не ме беше страх.

Закрила даде ми и голямо обещание-

Че ако заплача отново за някой простак:

 „Ще убия всеки, мила, само дай ми знак!”

Тя си отиде… Отиде си!

Останах отново сам…

Затварям сърцето си, заключвам го!

Коя друга ще я замести, не знам…

Отдадох се целия, погубих се!

Потопих се в сините й очи..

Знам ли.. почувствах се обичан,

а тя ме удави в безбройните си лъжи.

Остави в мен голяма рана.

Целият кървя, а към нея ръце протягам-

плача, моля се, крещя…

А всъщност трябвало е да бягам.

Но днес ролите ни се обръщат-

стоиш пред мен с наведена глава.

Ще кажа само: „Майната ти, мила моя!”

Гледай колко лесно мога да те заменя!

Здравей, звездице моя ясна!

Цял ден чаках те в захлас!

Да стане вечер и да изгрееш,

за да чуя звънкия ти смях.

Луната дава ли ти да стоиш при мен?

Нали за теб е безопасно?

Няма да загубиш сиянието си, обещай ми,

заради тъмните облаци на небето вдясно.

Надежда дай ми, звездице!

Дай ми сили и вяра за утрешния ден.

Изтощих се, живота ме пречупи…

Но се радвам, че си тук при мен.

Искаш да заспивам- не е ли рано?

Скоро ще наднича изгрева от хоризонта?

Добре, лягам но обещай ми само,

че ще бъдеш с мен, тук- на дясното ми рамо!