Снощи
дълго плаках. Вятърът видя това.
Изчезна
ненадейно, открадна моите сълзи.
Понесе
се бързо и нагоре към небето,
а
то ми прати дракон да ме пази от беди.
С
опустошителен поглед спря пред мен.
В
краката ми падна и смирен наве глава.
„Ще
те пазя!- каза- Каквото и да ми струва!
До
теб съм- няма повече да си сама!”
Погалих
звяра, от никого негален.
Гледах
дълго големите му жестоки очи.
Искреност
ли виждах, не можех да повярвам.
Но
доверието в мен се престраши.
Имах
дракон. Вече не ме беше страх.
Закрила
даде ми и голямо обещание-
Че
ако заплача отново за някой простак:
„Ще убия всеки, мила, само дай ми знак!”
Тя
си отиде… Отиде си!
Останах
отново сам…
Затварям
сърцето си, заключвам го!
Коя
друга ще я замести, не знам…
Отдадох
се целия, погубих се!
Потопих
се в сините й очи..
Знам
ли.. почувствах се обичан,
а
тя ме удави в безбройните си лъжи.
Остави
в мен голяма рана.
Целият
кървя, а към нея ръце протягам-
плача,
моля се, крещя…
А
всъщност трябвало е да бягам.
Но
днес ролите ни се обръщат-
стоиш
пред мен с наведена глава.
Ще
кажа само: „Майната ти, мила моя!”
Гледай
колко лесно мога да те заменя!
Здравей,
звездице моя ясна!
Цял ден
чаках те в захлас!
Да стане
вечер и да изгрееш,
за да чуя
звънкия ти смях.
Луната
дава ли ти да стоиш при мен?
Нали за
теб е безопасно?
Няма да
загубиш сиянието си, обещай ми,
заради тъмните
облаци на небето вдясно.
Надежда
дай ми, звездице!
Дай ми
сили и вяра за утрешния ден.
Изтощих
се, живота ме пречупи…
Но се
радвам, че си тук при мен.
Искаш да
заспивам- не е ли рано?
Скоро ще
наднича изгрева от хоризонта?
Добре,
лягам но обещай ми само,
че ще
бъдеш с мен, тук- на дясното ми рамо!
